 |
АПОСТОЛИЧЕСКО
ПЪТУВАНЕ НА НЕГОВО
СВЕТЕЙШЕСТВО
ПАПА ЙОАН
ПАВЕЛ ІІ В
АЗЪРБЕЙДЖАН
И БЪЛГАРИЯ
ИЗКАЗВАНЕ
НА СВЕТИЯ
ОТЕЦ
Церемония
по
изпращането /Пловдив,
Летището,
Неделя, 26 май, 2002
г./
Многоуважаеми
Представители
на Държавната
власт,
Скъпи Братя
в Епископството,
Братя и Сестри
в Господа!
1. Въпреки
своята краткотрайност,
посещението
ми в обичната
Българска
земя изпълни
сърцето ми
с вълнение
и радост.
На Папата
беше дадена
възможността
да се срещне
с Българския
народ, да
се възхити
на неговите
добродетели
и качества
и да оцени
големите му
таланти и
изключителна
дееспособност.
Благодаря
на Бога,
затова че
ми позволи
да осъществя
това пътуване,
точно в
дните на
възспоменателния
празник на
Светите братя
Кирил и
Методий – Апостоли
на Славянските
народи.
Много бих
искал да
изразя благодарността
си към
всички, които
направиха
това пътуване
приятно и
ползотворно.
Благодарен
съм преди
всичко на
вас, Господин
Президент
на Републиката,
както и
на Представителите
на Държавната
власт, затова
че ме поканихте,
работихте
резултатно
за осъществяването
на посещението
ми и почетохте
с присъствието
си различните
срещи.
Отправям
сърдечната
си благодарност
към Негово
Светейшество
Патриарх Максим,
към Митрополитите
и Епископите
от Светия
Синод и
към всички
верни на
Православната
Църква в
България.
Православните,
заедно с
католиците,
преживяха
в близкото
минало тежки
прeследвания,
заради верността
си към
Евангелието.
Нека тяхната
жертвоготовност
направи ползотворно
християнското
свидетелството
в тази
Страна и,
с Божията
благодат,
ускори идването
на деня,
когато ще
можем да
се радваме
на възобновеното
между нас
пълно единствo!
Един сърдечен
поздрав отправям
към верните
на Исляма
и Еврейската
общност. Нека,
обожаването
на единствения
всемогъщ Бог,
вложи във
всички намерението
да се работи
за мира,
взаимното
разбирателство
и уважение,
c грижата за
изграждането
на справедливо
и солидарно
общество.
2. С особено
силна обич
насочвам прощалните
си думи
към моите
събратя в
Епископството
и към всички
верни на
Католическата
Църква. Дойдох
в България,
за да отслужа
заедно с
вас Тайните
на нашата
Вяра и
да зачета
възвишения
дар, с който
Блажените
Евгений Босилков,
Камен Вичев,
Павел Джиджов
и Йосафат
Шишков потвърдиха
своята вярнаст
към Господа.
Нека техният
пример бъде
за всички
вас силен
подтик към
еднa великодушна
последователност
в практикуването
на християнския
начин на
живот.
В светлината
на тяхното
славно свидетелство
ви призовавам:
"Обожавайте
Господ Исус
Христос във
вашите сърца,
готови винаги
да отговорят
на всеки,
който иска
да разбере
причината
за вашата
надежда" /1
Петър 3, 15/. По
този начин
ще служите
на Евангелската
кауза и
ще допринасяте
за истинския
напредък в
България посредством
специфичната
ви изобретателност.
3. Последните
си думи
отправям към
целия благороден
Български
народ. Това
са думи,
които повтарят
изказването
на моя
почитаем предшественик,
Блаженият
Папа Йоан
ХХІІІ, в
момента на
отпътуването
му от тази
Страна, през
месец декември,
1934 година. Тогава
той направи
взаимовръзка
с един
ирландски,
обичaй
според който,
в навечерието
на Рождение
Христово,
всеки дом
трябва да
има по
една запалена
свещ на
прозореца,
за да покаже
на Дева
Мария и
Свети Йосиф,
че там
има едно,
очакващо ги
около сияещия
пламък, семейство.
Монсиньор
Ронкалли се
обърна към
многобройната
тълпа, дошла
да го поздрави,
с думите:
"Ако някой
от България
мине близо
до моя
дом, било
през нощта
или по
време на
трудности
в живота
си, винаги
ще намери
на моя
прозорец една
запалена свещ.
Нека почука,
нека почука!
Никой няма
да го запита
дали е
католик или
православен;
достатъчно
е, че е
брат от
България.
Нека влезе,
и там ще
го посрещнат
две широко
разтворени
братски ръце
и едно
топло приятелско
сърце" /Проповед
за Рождение
Христово,
25 декември,
1934г./.
Днес тези
думи повтаря
Римският Папа,
който съхранява
в очите
и сърцето
си образите
от срещите
си с вас
при отпътуването
си от Страната
на розите.
Нека Бог
благослови
България и,
с изобилието
на Своята
благодат,
дари на
Народа ви
дни на
напредък,
изобилие и
мир, като
направи така,
че жителите
й да усетят
моята обич
и признателност.
|