|
|
|
|
|
ПАПСКИ СЪВЕТ
ПОСЛАНИЕ ЗА РАМАЗАН БАЙРАМ ‘Id al-Fitr 1428 H. / 2007 сл.Хр. Християни и мюсюлмани:
Скъпи приятели мюсюлмани,
1. Особено ми е приятно да ви поднеса приятелските и искрени поздрави на Папския съвет за Междурелигиозен диалог по случай радостния ви празник ‘Id al-Fitr, с който завършва изминалия месец на пост и молитва - Рамазан. Този етап е важен период в живота на мюсюлманската общност и дава на всеки нова сила за личното, семейното и социално му съществуване. Важното всъщност е всеки да даде свидетелство за вярата си чрез все по-пълноценен живот според плана на Твореца, като се грижи да бъде в помощ на ближните си, с все по-голяма солидарност и братство към членовете на другите религии и към всички хора с добра воля, със желание за съвместна работа за общото благо.
2. В напрегнатия период, през който преминаваме, членовете на различни религии имат задължението свише да работят за мира като служители на Всемогъщия - мир, който се гради с уважение към личните и общностни убеждения на всеки, както и с религиозна свобода. Религиозната свобода, която не е просто обредна свобода, представлява всъщност един от основните аспекти на свободата на съвестта, изграждаща личността и е крайъгълния камък на човешките права. С такава предпоставка може да бъде изградена културата на мира и солидарността между хората, които да се ангажират в изграждането на едно по-братско общество, като правят всичко което е по силите им, за да се противопоставят на каквото и да е насилие, което никога не би могло да бъде продиктувано от религията защото наранява у човека образа Божи. Всички ние знаем, че насилието, особено тероризма, който унищожава сляпо и убива множество предимно невинни жертви, е неспособен да разреши конфликтите. Насилието въвлича само в смъртоносната схватка на унищожителната омраза, в човешки и обществени предразсъдъци.
3. На всички нас, като хора на вярата ни подхожда да бъдем преди всичко учители на мира, на човешките права, на свободата, която уважава всеки - учители и на все по-активен социален живот, защото човек трябва да се погрижи за братята и сестрите си човешки и без никаква дискриминация. Никой не би трябвало да бъде изключван от националната общност заради расовата, религиозната или някаква друга лична принадлежност. Всички ние заедно, членовете на различни верски традиции, сме призвани да разпространяваме учение, което уважава всяка човешко същество, да разпространяваме едно послание на любов между хората и народите. Подхожда ни да възпитаваме в такъв дух младите поколения, които ще се грижат за утрешния свят. Задължение е най-вече на семействата, после на хората, които отговарят за възпитанието и на представляващите цивилните и религиозни власти, да бъдат внимателни, за да разпространяват точно учението и да дават необходимото възпитание в различните сфери. Особено важно е патриотичното възпитание, да води до уважение към околните, до зачитането им като братя и сестри, с които се споделя ежедневния живот – не към безразличие, а към братско внимание. Впрочем, много по-спешно от всякога е да възпитаваме младите поколения в човешките, моралните, основните патриотични ценности, необходими за личния и обществен живот. Всяка нецивилизована проява трябва да бъде повод за напомняне към младите, за това което се очаква от тях в социалния живот. Общото благо на всяко общество и на целия свят зависят от това.
4. В този дух трябва да считаме за важно да продължава диалога между християните и мюсюлманите в неговия възпитателен и културен аспект. Диалога да мобилизира всички сили в служба на човека и на човечеството, за да може младите поколения да не съставляват културни и религиозни противопоставящи се блокове, а да бъдат братя и сестри по човечност. Диалогът е инструмент, който може да ни помогне да излезем от безкрайната спирала на конфликти и разнообразни напрежения, които белязват нашите общества и да ни даде възможност за спокоен живот в мир, във взаимно уважение и добро разбирателство между отделните обществени прослойки. За постигането на това, призовавам от все сърце вниманието на всички, та посредством срещи и размяна на опит, християните и мюсюлманите да работят заедно, с взаимно уважение, с поглед отправен към мира и по-доброто бъдеще за всички хора. Нека те бъдат пример за следване и подражание за днешните младежи. Така младите ще повярват отново в обществения живот и ще се ангажират в неговото обновление. Възпитанието и примера ще бъдат за тях надежда за бъдещето.
5. Такъв е горещият призив, който споделям с вас: християните и мюсюлманите да развиват най-вече приятелските и конструктивни отношения, за да споделят своите специфични богатства и да бдят особено внимателно как свидетелстват вярата си! Подновявам, скъпи приятели мюсюлмани, своите пожелания по случай вашия празник и моля Бог на мира и милосърдието да ви дари със здраве, мир и благоденствие. председател секретар
|
 |