АПОСТОЛИЧЕСКО ПЪТУВАНЕ НА
 НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО ПАПА ЙОАН ПАВЕЛ ІІ
В АЗЪРБЕЙДЖАН И БЪЛГАРИЯ

ИЗКАЗВАНЕ НА СВЕТИЯ ОТЕЦ

Среща с младежите
/Пловдив, Католическата Катедрала, Неделя, 26 май 2002 г./

Скъпи млади приятели!

1. Особено се радвам, че се срещам с вас тази вечер. Поздравявам всички с любов и благодаря на тези от вас, които отправиха към мен от ваше име при посрещането най-сърдечни думи. Точно поради свежестта на вашите години и сърдечността на вашето гостоприемство, в края на моето пребиваване в Страната на розите, тази наша среща се превръща в своеобразно възвестяване на пролетта, която ни прокарва път към бъдещето. Красотата на общението, което ни обединява в любовта Христова /срв. Деян. 2, 42/, подтиква всички да поемат с доверие по този път /срв. Лука 5, 4/, като препотвърждават поетото задължение да отговарят, ден след ден, на дадените от Господ дарове и заръки.

Още в началото на моето служение като Приемник на Свети Петър, започнах да гредам на вас, младежи, с внимание и обич, защото съм сигурен, че младостта не е само преход от детството към зрялостта, но е и своеобразна епоха от вашия живот, която Бог дава на всяка личност като дар и заръка. Както за младежа от Евангелието, това е време на търсене /срв. Матей 16, 20/ на отговора на основните въпроси и откриване, не само смисъла на човешкото съществуване, но и на конкретния проект за неговото осъществявяне. Скъпи момчета и момичета, вашето лично, професионално и социално бъдеще ще зависи от вашия избор, който ще направите през тези години; младостта е период, в който се полагат основите; тя е благоприятен случай, който никога няма да се повтори!

2. Папата е щастлив да бъде с вас в този особен момент от вашия живот, за да изслуша с уважение вашите притеснения и грижи, очаквания и надежди. Той е тук, за да сподели с вас това, че Христос е сигурността, истината и любовта. Църквата гледа на вас с голямо внимание, защото вижда във вас своето бъдеще и възлага във вас своите надежди.

Може би се питате, какво ли желае да ви каже Папата тази вечер, преди своето заминаване. Ето какво: желая да отправя към вас два призива, две "слова", произнесени от Христос – същинското Слово на Отеца, с намерението да ги пазите като съкровище по време на цялото ви съществуване /срв.Матей 6, 21/.

Първият призив е :"Елате и вижте!" Той бе отправен от Исус към двамата ученика, които го запитаха къде живее /срв. Йоан 1, 38-39/. Това е една своеобразна покана, която от векове поддържа и мотивира пътя на Църквата. Повтарям го днес и на вас, скъпи приятели. Доближете се до Исус и се постарайте да "видите" онова", което Той може да ви предложи. Не се страхувайте да прекрачите прага на Неговия дом, да говорите с Него лице в лице, както се случва между приятели /срв. Изх. 33 , 11/. Не се страхувайте от новия живот, който Той ви предлага. Влезте във вашите Енории, групи и движения; влезте в училището на Учителя, за да направите от вашия живот безрезервен отговор на "призванието", което Той отдавна е приготвил за вас с много любов.

Вярно е, че Исус е един взискателен приятел, Който има възвишени цели. Той иска от нас да престанете да мислите само за себе си, ако желаете да се срещнете с Него: "Който изгуби живота си, заради Мен или Евангелието, ще го спаси" /Марк 8, 35/. Тази заръка може да ви се стори трудноизпълнима , а в някои случаи може и да ви изплаши. Но аз ви питам: по-добре ли е да изживеете живота си без идеали в общество, белязано от неравенства, самовластия и самолюбия, отколкото да търсите истината, доброто и справедливостта, работейки за създаването на един свят, който да отразява Божията красота, дори когато се налага да издържаме на изпитанията?

3. Унищожете препятствията на посредствеността и страха! Разговаряйте с Исус в молитвата и вслушването в Неговото Слово. Изпитайте радостта от помиряването в Тайнството Изповед. Приемайте Неговите Тяло и Кръв в Святата Евхаристия, за да знаете как да го приемате и как да служите на ближния. Не изпадайте в заблужденията и повърхностните светски илюзии, които се превръщат много често в трагични разочарования.

Знайте и това, че в трудните моменти, в моментите на изпитания, се определя качеството на вашия избор. Не съществуват преки пътища към щастието и светлината! Само от Исус могат да се получават отговори, които нито заблуждават, нито разочароват!

И така, вървете с чувство на отговорност и жертвоготовност по пътя на обръщането, вътрешната зрялост, професионалната реализация, доброволческия труд, диалога и уважението към всички, без да се отчайвате от трудностите или неуспехите, помнейки, че силата ви е от Господ, Който направлява с любов вашите стъпки /срв. Неем. 8, 10/.

4. Вторият призив, е същият, който ще отправя към младежите от целия свят, подготвящи се да отпразнуват след два месеца своя Световен Ден в Торонто, Канада: "Вие сте солта на земята и светлината на света" /срв. Матей 5, 13-14/.

Солта в Свещеното Писание е символ на завета между човека и Бога /срв. Лев. 2, 13/. Християнинът, приемащ Кръщението, става участник в този завет, който трае вечно. Също така, солта е символ на гостоприемството: "Имайте сол в себе си, казва Исус, и бъдете в мир с всички" /Марк 9, 50/. Да бъдеш сол на земята означава да си деец на мира и свидетел на любовта. Солта служи за запазване на хранителните продукти, на които дава вкус. Това я превръща в символ на постоянството и безсмъртието. Да бъдеш сол на земята, означава да си носител на едно обещание, което се изпълнява във вечността. И още: солта притежава свойството да лекува /срв. 2 Цар. 20-22/, което прави от нея образ на вътрешното очистване и обрата на сърцето. Самият Исус призовава солта на страданието, което очиства и изкупва /срв. Марк 9, 49/: Християнинът на земята е свидетел на спасението, придобито посредством Кръста.

5. Също толкова богата е и символиката на светлината. Лампата свети, сгрява и разсейва страха. "Твоето слово, Господи, е лампа за моите стъпки, светлина по моя път", твърди в молитвата вярата на Църквата /Пс. 119, 105/. Исус – Словото на Отеца, е вътрешната светлина, която разсейва тъмнината на греха; тя е огънят, който отдалечава всяка студенина; пламъкът, който разведрява съществуването ни; сияещият пред нас блясък на истината, който ни предшества по пътя. Онзи, който го следва, няма да върви в тъмнината, но ще има светлината на живота. И така, Христовият ученик трябвя да бъде ученик на светлината /срв. Йоан 8, 12; 3, 20-21/.

"Вие сте солта на земята и светлината на света". Никога на човека не са били казвани толкова прости и същевременно толкова възвишени думи! Разбира се, само Христос може да бъде определен цялостно като Сол на земята и Светлина на света, защото само Той може да дава вкуса, силата и дълготрайността на нашия живот, който, без Него, би бил блудкав, крехък и преходен. Само Той е способен да ни осветява, стопля и развеселява.

Исус желае да ви направи участници в Своята мисия, затова днес безусловно отправя към вас тези огнени думи: "Вие сте солта на земята и светлината на света". В тайната на Въплъщението и Изкуплението, Христос се съединява с всеки християнин като влага светлината на Живота и солта на Знанието в дълбочината на Своето Сърце, предавайки на онзи, който го приема, възможността да стане Божие чедо /срв. Йоан 1, 12/ и задължението да свидетелства за това интимно присъствие и тази скрита светлина.

Приемете със смирена смелост предложението, което Бог отправя към вас. В Своето всемогъщество и нежност, Той ви призовава да бъдете свети. Глупаво би било, ако се възгордеем от подобен призив, но би било безотговорно, ако го отхвърлим. Това би означавало да подпишем собствената си смъртна присъда. Френският католически писател от ХІХ-ти век, Леон Блой, написа следното: "На света съществува само един вид мъка: мъката, че не сме светци" /La femme pauvre, ІІ, 27/.

6. Млади приятели, помнете, че сте призвани да бъдете солта на земята и светлината на света! Исус не иска от вас само да кажете или направите нещо; Исус ви заповядва да бъдете сол и светлина, и то, не само за един ден, но за цял живот. Той ви дава тази заръка отново и отново, всяка сутрин и във всяка среда. Трябва да бъдете сол и светлина с членовете на вашето семейство, с вашите приятели и с другите младежи – православни, евреи и мюсюлмани, с които влизате във всекидневен допир в училището, на работата и на местата за развлечение. Изграждането на обществото, в което всяка личност ще може да намери своето място и да види признато и прието своето достойнство и свобода, зависи до голяма степен и от вас. Отдайте вашия принос, за да може България всеки ден да се превръща все повече и повече в земя на гостоприемството, напредъка и мира.

Нека всеки бъде отговорен за своя избор. Няма нищо срамно в това, и вие го знаете. Самият Исус предполага възможните отклонения от пътя. "Ако солта изгуби вкуса си – казва Той – с какво ще се соли?" /Матей, 5, 13/. Никога не забравйте, скъпи приятели, че вината, за това че тестото не втасва, не е в тестото, а в маята. Когато един дом остане на тъмно, това означава, че лампата се е угасила. Затова "нека вашата светлина свети пред хората, за да видят добрите ви дела и да прославят вашия небесен Отец" /Матей 5, 16/.

7. Нека сияят пред вас образите на Блажените Български Мъченици: Епископ Евгений Босилков и Свещениците Успенци Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков. Те знаеха как да бъдат сол и светлина, в особено трудните и тежки моменти за тази Страна. Те не се поколебаха да дадат живота си, като запазиха вярността си към Господ, който ги призова. И днес тяхната кръв напоява вашата земя. Тяхната отдаденост и героизъм са пример и подтик за всички.

Поверявам ви на тяхното застъпничество, като ви напомням за Блажения Папа Йоан ХХІІІ, който ги познаваше лично и обичаше силно България. Сигурен съм в тълкуването на чувствата, с които той подхождаше в онова време към младите българи, като ви казвам днес: вашата младост ще разкие цялото богатство на своите възможности и ще придобие важно значение, само ако следва Исус. Само в следването на Исус ще откриете красотата на живота, като безвъзмезден дар, мотивиран единствено от любовта. Само в следването на Исус ще усетите отсега онази радост, която ще остане ваша завинаги във вечността.

Прегръщам всички вас с любов и ви благославям!